Тазово-възпалителни болести са заболявания у жената, които се отнасят до тазовите органи, а те включват:
- Матката;
- Фалопиевите тръби;
- Яйчниците;
- Червата и перитонеума - тънката мембрана, която се простира по повърхността на тазовата кухина;
Тазово-възпалителни болести най-често се развиват като следствие на инфекция, която е достигнала до органите, разположени в малкия таз при жената. Заболяването е характерно с това, че по-често засяга младите, сексуално активни жени в репродуктивна възраст.
2 вида тазово-възпалителни болести с изолирана инфекция:
- Екзогенна – при изолиране на патогенни микроорганизми, които нормално не се срещат в половите пътища. Те могат да бъдат внесени там предимно чрез сексуален контакт, например хламидиаза и гонорея, предавани по полов път и в по-редки случаи чрез диагностични и лечебни манипулации.
- Ендогенна – полимикробна инфекция. Тя се причинява от условно патогенни микроорганизми, участващи във влагалищната микрофлора.
В този случай външните гениталии на жената биват атакувани от инфекциозния процес по 3 пътя:
- Асцендентен път- идващ от структури в горната част на тялото;
- Десцендентен -идващ от долните структури;
- По кръвен път;
Тазово-възпалителни болести може да протекат скорострелно, остро, подостро, хронично, както и субклинично.
Гениталният флуор представлява бяло течение, което е често срещан симптом при много жени с тазово-възпалителни болести.
Появата на генитален флуор е неприятно преживяване за която и да е жена.
Състоянието на тазово-възпалителни болести се обуславя от няколко фактора:
- От преминаването на течност от съдовете на подепителната тъкан на влагалищните стени;
- От секрета, продуциран от повърхностните епителни клетки у влагалището на жената;
- От жлезите на цервикалния канал;
- От секрецията на мастните и потните жлези на вулвата;
- От секрета на Бартолиновите жлези;
- От гликогена на плоските епителни клетки;
- От влагалищните ферменти и бактерии - добре познатата млечна киселина, както и бактериите на Додерлайн, които обуславят характерната кисела среда на това място;
Секрецията на флуор се регулира от фоликулостимулиращия хормон. Намалението поради различни патологични състояние води до сухота, парене и сърбеж. Обикновено тази намалена продукция на флуор се свързва с нарушение в хормоналната регулация на яйчниците, докато увеличеният синтез има предпазен механизъм, поради нарушената самоочистваща функция на влагалището.
Според произхода си флуор може да се раздели на вестибуларен, влагалищен, цервикален, корпорален и тубарен.
Вулвитите са възпаление на вулвата у жената.
Такъв тип инфекции при тазово-възпалителни болести, могат да бъдат причинени от ред микробиологични неприятели. Тук влизат зоопаразити, Trichomonas vaginalis, фито-кандида, Staphylococcus, Streptococcus и много други.
Вулвит, бидейки част от семейството на познатите тазово-възпалителни болести, може да бъде разделен на първичен, който е в следствие на:
- Механични дразнители;
- Паразити;
- Травми;
- Ниска лична хигиена;
И вторичен - най-често след колпит.
Според клиничната си картина вулвит има 2 форми:
- Остра – проявява се най-вече с дифузна оточност на тъканите на влагалището, дифузно зачервяване на лабиите, клитора, перинеума и вътрешната страна на бедрата, гнойни налепи, разязвявания, лоша миризма и увеличени ингвинални лимфни възли;
- Хронична – при него пациентките се оплакват от сърбеж, парене, а прегледът при акушер-гинеколог открива абнормално разрастване на малките срамни устни;
Лечението е според изолирания причинител - може да се прилагат антибиотични препарати, локално или системно, антимикотици и др.
Ендоцервицит е медицински термин, с който се обозначава възпалението на лигавицата, на шийката на матката.
Етиологично, виновни са познатите на доста хора гонококови бактерии, хламидии, Streptococcus, чревни анаероби, но е напълно възможно ендоцервицит да се развие и след травматични увреди – например при разкъсване на шийката след проблемно раждане или прекарани аборти.
Той също се дели на остър и хроничен, както и първичен и вторичен.
Клиничната картина се отличава с наличие на гноен флуор, диспареуния , болка при сексуален акт, контактни кръвотечения и др. Много типично е изтичането на слуз, примесена с гной. Лечението на ендоцервицит е антибиотично, а може в добавка или при липса на ефект да се приложат и електрокоагулация и конизация.
Автор: Александър Манчев
Ние от Online Medicine сме тук, за да ви помогнем. Ако имате нужда от консултация с лекар , моля, свържете се с нас чрез секцията за консултация.